Бащите на сайбър метъла ще забият най-яките си парчета от почти всички албуми, за да изкефят
родните фенове

Единственият концерт на Fear Factory в България ще се състои в столичната зала Христо Ботев (основно ремонтирана и снабдена с климатик) на 11 Август 2006, със съпорт от българска страна групите Suffer H и Пропаганда. 15 човека технически екип придружава групата за да се грижи за техническото
осигуряване на шоуто, а близо 2 тона е беклайн и специалната апаратура,  която пристига
заедно с групата.

 В морето на музикалното едно и също е изключително трудно и почти невъзможно някой да направи нещо наистина феноменално и ново, да се нарече откривател, пионер или революционер. Е, не и когато става дума за Фиър Фекчъри – изобретателите на сайбър метъл звука.

 

 Основана в Ел Ей през 1990, бандата се качва на метъл сцената през 92-ра със смазващ дебют – албумът Soul Of A New Machine. С комбинация от дет метъл с индъстриъл влияния групата в оригинален състав Бъртън Бел (вокали), Реймънд Херера (барабани), Дино Казарес (китари) и Андрю Шайвс (бас) се впуска в неопитомени до момента полета. И дори най-ранното им звучене е супер характерно и отличимо. Най-вече заради наситените, като от машина барабани на Реймънд и великолепния вокален стил на Бъртън, който без проблеми превключва от животински рев до чист, оперен тон. Fear Factory зададоха нов стандарт в екстремната музика, който не свалят и до сега.

 Днес Fear Factory са:

Бъртън Бел  – вокали

Реймънд Херера - барабани

Крисчън Олде Уолбърс - китари

Байрън Страуд - бас

 Ясен е и окончателният сет лист, който Fear Factory ще представят в София – бандата е решила да изпее яки парчета от почти всичките си албуми, за да могат феновете да се изкефят на развитието на звука им през годините. “Ние решихме да изсвирим по малко от всичко, защото смятаме развитието си през годините за концептуално. Няма нужда да представяме само последния албум Transgression. Просто искаме да изсвирим песните, които публиката обича. Те звучат по начина, по който ги усещаме сега”, обяснява барбанистът Реймънд.

 

Depeche Mode 5.1 Remasters

Speak and Spell, Music for the Masses, Violator


Звукозаписната компания на Депеш Мод Mute (Анимато Мюзик) преиздава първите три албума от поредицата, която ще включва целия каталог на групата, дигитално ремастериран и ремиксиран с 5.1 съраунд звук.

Speak and Spell, Music for the Masses, и Violator са с оригиналната визия на обложките, но включват също така снимки и допълнителни есета от дългогодишния продуцент и близък приятел на Депеш Мод Даниел Милър.

Въпреки че по време на издаването на дебютния албум на Депеш Мод "Speak and Spell" много малко хора вярват в потенциала му, то той се оказва изключително успешен и важен за по-нататъшното развитие на групата. Записан в началото на 1981 г., албумът е до голяма степен отражение на концертната плейлиста на групата. Някои от песните, които изпълняват на живо, така и не намират място в албума, за сметка на няколко съвсем нови парчета. Атмосферата при записите в студиото Блекуинг, в близост до Лондон Бридж, е изключително приятна и всички се забавляват с използването на синтезаторите при създаването на музиката. Повечето инженери по това време далеч не обичат да експериментират, но случаят с Ерик Радклиф (доведен от ко-продуцента Даниъл Милър) далеч не е такъв: той се приобщава с ентусиазъм към идеите на Депеш, които по това време са в състав Анди Флечър, Дейв Гахан, Винс Кларк и Мартин Гор. Всички песни, с изключение на две, са написани от Винс, а "Big Muff" и "Tora! Tora! Tora!" са дело на Мартин. Последните две са особено важни, тъй като впоследствие Мартин става основният автор на песните на Депеш. По това време Винс е на социални помощи, Флеч и Мартин работят, а Дейв учи в арт колежа в Саутенд.

Първият сингъл "Dreaming Of Me" (който не е включен в британската версия на албума) достига до 57 място в класациите, докато "New Life" се изкачва до 11 позиция и това се оказва първият Топ 20 хит на звукозаписната компания Mute. Следва още по-голям успех: 8 място за "Just Can't Get Enough" и хвалебствени ревюта от страна на критиката. През ноември 1981 г. албумът достига до 10 място в чарта на Великобритания, където остава цели 32 седмици.
Успехът на "Speak And Spell" съвпада с промени в Депеш. Още по време на първото им европейско турне, през пролетта преди издаването на албума, се появяват разногласия между Винс и останалите от групата. Той изчаква излизането на тавата и през декември, след поредния концерт с групата, Винс официално напуска групата, за да се впусне в създаването на Язу.

VIOLATOR
Брилянтният албум "Violator" е записан в Милано и северна Дания през 1989 г.и издаден през 1990 година. Продуцент на албума е Флъд, а Франсоа Кеворкян, който няколко години преди това работи върху саунда на "Electric Cafe" на Крафтверк, го миксира в Лондон.
Първият сингъл от албума - "Personal Jesus", е пуснат с идеята феновете да придобият представя за цялостното звучене на тавата. Депеш имат подозрения, че заглавието може да отблъсне част от радиостанциите в консервативна Америка и че MTV ще имат проблеми с визията на видеото - дело на култовия режисьор Антон Корбин. За тяхна изненада, той се превръща в най-продавания 12 инчов винил в САЩ, като изпреварва включително Мадона и Принс. Следва появата на "Enjoy The Silence", който е най-успешният сингъл в историята на Депеш. Замислен като бавна балада, Алън и Флъд предлагат да забързат темпото, от което Мартин не е много доволен първоначално. По-късно се убеждава, че в бързия вариант парчето става наистина изключително и неустоимо. Огромното влияние на първите два сингъла поставят основите за успеха на албума, от който продажбите надхвърлят 7 милиона копия по света. Той достига до второ място във Великобритания, най-големият успех на Депеш дотогава. Също така много важно е, че "Violator" помага за промяната на отношението на критиката в родината им към тях. "Enjoy The Silence" им носи награда Брит за "Най-добър сингъл", както и много нови фенове от по-младото поколение. Колкото и да е странно, сякаш родината им се опитва да навакса известността им в Америка, където те имат истерични привърженици. При издаването на "Violator", групата дава автографи на фенове в Ел Ей, където се събира тълпа от 17 000 човека; повикани са хеликоптери и 200 полицаи да въдворяват ред, а околните улици се налага да бъдат затворени. Случката влиза в националните новини, което изстрелва групата на ново ниво на популярност: за тях научават и хора, които никога не са чували за съществуването на Депеш.

>>
 

MUSIC FOR THE MASSES
След мъчителния и дълъг звукозаписен процес на "Black Celebration", Депеш Мод (в състав Анди Флечър, Дейв Гахан, Мартин Гор и Алън Уайлдър) решават да се разделят с дългогодишния си ко-продуцент Даниел Милър и залагат на Дейв Баском (работил преди това с Тиърс Фор Фиърс) при създаването на "Music For The Masses". Албумът излиза през 1987 г. и е безспорна крачка напред в развитието на групата. Алън влага много усилия в цялостното звучене и аранжиментите на песните, докато останалите трима определено не харесват времето, което им се налага да прекарат в студиото в близост до Париж. Студиото е бивше кино с огромна зала, в която акустиката е наистина впечатляваща. Миксирана в Дания, тази продукция бележи прогреса и разширяването на саунда, както и по-добрите аранжименти на песните.

Повече от всеки друг албум, тук има безспорен баланс между по-тъмната и по-лесно възприемчивата страна на групата.  Синглите, които излизат от този албум са "Strangelove", "Never Let Me Down Again" и "Behind The Wheel". Тим Сименон от "Бомб Дъ Бас" прави ремикса на "Strangelove", а години по-късно той работи с групата като продуцент на "Ultra". Въпреки че никое от парчетата не става голям хит във Великобритания, "Never Let Me Down Again" се превръща в една от задължителните им песни при концертните изпълнения. Турнето в подкрепа на албума е безспорно най-голямото им до днес. Популярността им позволява да пълнят големи зали в Америка. Трудно е да се каже, че пробивът им отвъд океана е само благодарение на "Music For The Masses", това се случва след поредица събития. Те вече имат голям хит - "People Are People", който също спомага за пълните венюта с по 15 000 места.

Това е и турнето, на чиято последна дата, през юни 1988 г., на стадиона в Пасадена се събират 80 000 души. Филмът "101", издаден впоследствие на CD, VHS и DVD, се базира на това шоу. Това е и превратна точка в кариерата на групата.
По това време Мартин обяснява, че заглавието на албума "Music For The Masses" е шеговито; за това как съдбата на "Депеш Мод" е да са с култов статус, но никога да не пробият в мейнстиим музиката. Тогава той едва ли е предполагал, че това пророчество ще се превърне в реалност.

 

 

____________________________________________
 

 

 

 

Последвалото турне стартира през юни 1990 в Ел Ей, с дати в щатите и Европа, а концертите са разпродадени месеци предварително.
"Violator" e безспорно уникален албум с класически сингли, който затвърждава статуса на Депеш Мод като една от най-големите групи в света. Колекция за ценители - внос. Освен единичните версии, които Анимато Мюзик/Mute издават и у нас, албумите излизат и в двоен формат. Всяко луксозно, колекционерско издание съдържа ремастерирания стерео албум с ново съраунд звучене, всички b-sides на синглите и специално записан 30-минутен кратък филм, който включва нови и стари интервюта с членовете на групата, проследяващи 25-годишната кариера на "Депеш Мод". Книжката към всяка обложка (с оригиналния дизайн на албума) съдържа цели 16 страници с нови снимки, текстове и бележки.

"Депеш Мод" са една от най-влиятелните и известни групи през последните 25 години. Последният им албум "Playing the Angel", издаден през октомври миналата година, вече има над 2 милиона продадени копия. По време на настоящото си турне, част от което ще бъде и нашата страна, "Депеш" ще свирят пред повече от милион и половина души в 31 страни. Тези преиздадени продукции представят един от най-значимите каталози в забележителна и вълнуваща нова светлина.

Останалите албуми - Broken Frame, Construction Time Again, Some Great Reward, Black Celebration, Songs of Faith and Devotion, Ultra и Exciter ще бъдат издадени по-късно тази година.


Анимато Мюзик/ Mute
www.depechemode.com

Отбелязвайки най-високия дебют в кариерата си, Принс оглави Топ 200 - класацията за албуми на списание "Билборд". Това е първото заглавие на изпълнителя за Юнивърсъл Мюзик (Вирджиния Рекърдс). Албумът продаде над 183,000 копия само в първата седмица след излизането си.

"3121" е първият албум, който застава на първо място в "Билборд", след саундтракът на "Батман" (1989) и "Around The World In A Day" (1985). Обявен от публиката и критиката като завръщане към "класическия" Принс, "3121" получи единодушна възторжена медийна подкрепа, включително от списание "Ролинг Стоун", което написа, че това е "затвърждаване на истинския Принс фънк". Списание "Пийпъл" обяви албума за "дори по-добър от двойноплатинените му предшественици". Тези оценки затвърдиха завръщането на Принс на върха, което започна още с двойноплатинения и номиниран за "Грами" "Musicology".

Принс организира много специална промоция на "3121" за феновете си - интимно, вечерно шоу в нощта преди излизането на албума в "Тауър Рекърдс", Лос Анджелис. Друга уникална идея беше поставянето на ограничен брой от "пурпурни билети" в няколко диска от "3121", позволяващи присъствие на частен концерт в дома на изпълнителя в Ел Ей тази пролет. Слушателите, които са закупили сингъла "Black Sweat" през iTunes, също могат да спечелят такъв билет.

 

Триумфалното завръщане на Принс започна с невероятния сингъл "Black Sweat", който влезе като най-високият дебют в класацията на "Билборд" Хот 100 преди 3 седмици. Видеоклипът на "Black Sweat" е дело на мароканската режисьорка Санаа Хамри (работила с Марая Кери, Лени Кравиц, Сийл). Клипът към предишния сингъл на Принс - баладата "Te Amo Corazon" - е режисиран от носителката на "Оскар" Селма Хайек. Принс представи и друг потенциален хит на първата голяма промоционална поява в подкрепа на албума в съботното вечерно шоу на телевизия NBC на 4-ти февруари. Това е първата поява на изпълнителя в подобно шоу за 25-те години кариера. предаването имаше най-високия си рейтинг от 2004 г. насам.

Virginia Records / Universal Music
 

ТАРКАН е най-гоямата турска поп звезда на последното десетилетие и в началото на новия век. 14-годишната му творческа кариера включва над 15 милиона продадени албума, а най-големите му хитове превземат класациите и денс-клубовете на Европа, Южна Америка и Австралия. Магнетичният чаровник прави истински фурор в съвременната поп музика като налага денс звучене със силно присъствие на ориенталски ритми, приети излкючително добре от световната аудитория.

ТАРКАН е роден в гр. Алзи, Германия. Когато навършва 13 години семейството му решава да се установи в Истанбул. Той е петото от общо шестте деца на фамилията и от съвсем малък проявява своите музикални заложби. Артистичният му талант го подтиква да посещава много и различни театрални и музикални школи. Учи пеене в Националната Консерватория на Турция в клас по класическа турска музика. През 1993г. продуцента Мехмет Согютоглу променя завинаги съдбата на младия ТАРКАН, като подписва с него договор за звукозаписната си компания "Istanbul Plak'' и реализира дебютния му албум ''Yine Sensiz'', който продава в 700 000 копия. Проектът излиза без много шум, но въпреки това песните от него се превръщат в най-излъчваните хитове в истанбулските радиостанции и нощни клубове.. Следващия албум на ТАРКАН излиза през 1995г. и е озаглавен "Aacayipsin". Едноименното парче е резултат от съвместната работа на младия изпълнител с един от най-талантливите и известните турски композитори Сезен Аксу. Песента става първия сингъл №1 на певеца и оглавява класациите. През тази година ТАРКАН става най - продавания турски изпълнител. Той прави 74 концерта на живо в Турция и Европа. Шоуто му в New York Palladium се излъчва в Турция пряко в националния телевизионен ефир. Албумът продава повече от 2,5 милиона копия. С желанито да промени начина си на живот заминава за Ню Йорк. Там той се среща с изпълнителния директор на звукозаписната компания Atlantic Records и това пътуване отваря вратите на световната слава за него.
Третият албум на ТАРКАН, озаглавен ''Olurum Sana'' излиза през 1997г. В този проект е включено и парчето ''S?mar?k'', познато в целия свят като "Kiss Kiss". Тази необикновена песен със заразителен припев е пробивът на Таркан на международния музикален пазар. Хитът е адаптиран на много езици, а видео клипът се излъчва във всички музикални телевизии, включително MCM и MTV навсякъде в Европа. През 1998г. PolyGram France 'лицензира 'Olurum Sana" и издава албума в цял свят. От него се продават над 3,5 милиона копия. ТАРКАН печели много награди с този проект, албумът получава платинен статус в Мексико и златен - във Франция, Холандия, Германия, Белгия, Люксембург, Швеция и Колумбия.
Следват страхотните албуми "Karma"(2001г.) и "Dudu"(2003г.) , които отново са танцувални като в тях се откриват влияния от различни култури. Зашеметяващия успех на ТАРКАН непрекъснато расте и популяризира името на забележителния артист, певец и композитор в световен мащаб. Той борави еднакво добре както със стилове като соул, денс и национална етно музика, така и с класически поп балади и дори с рок.
 

Сега световноизвестната турска поп звезда Таркан се завръща с нов, много силен албум. Продукцията ще носи заглавието "COME CLOSER" и ще е първият англоезичен албум на изпълнителя. Тя се издава от Юнивърсъл Германия и има амбиция да стане едно от най-хитовите заглавия в цяла Европа тази пролет. "COME CLOSER" ще бъде издаден в България на 10 април 2006 г. Пилотният сингъл от него - "Bounce", който е типично, енергично етно-поп парче с приятен текст на английски език, вече е един от най-въртяните хитове в радиоефира и клубовете в цяла Европа. В албума има и много интересна английска версия на вселенския хит Shikidim.

Неговата многостранност, съчетана с изключителни музикални умения и пламенно сценично присъствие го превърнаха в най-популярния етно изпълнител на 90-те. Относно новия си албум певецът не признава граници, бариери и предубеждения. И както сам споделя, "Вярвам, че има нещо в моите песни, което ги прави съвършено уникални. Музиката, която създавам е комбинация от различни светове и точно затова реших да се казва "Come Closer". Музиката трябва да бъде неограничена и свободна, да ни насърчава да оценяме другите, да споделяме мечтите си и най-вече, да ни сближи. "

 

Virginia Records / Universal Music
 

'" Meds ''

Meds' е името на първия студиен албум на групата след 'Sleeping With Ghosts' (2004 г.), който атакува успешно Топ 10 чарта на Великобритания и постигна продажби от 1.4 милиона копия. Междувременно, "Пласибо" разпродадоха напълно датите от последвалото турне в Южна и централна Америка. Същото се случи и с концерта на стадион "Уембли" по повод издаването на сингъл-колекцията 'Once More With Feeling', където към групата на сцената се присъедини Робърт Смит за изпълнението на 'Boys Don't Cry' на "Кюър" и на тяхното парче 'Without You I'm Nothing'.

Записан за 8 седмици в Лондон, 'Meds' отбелязва завръщането на една група, която за 10 години постигна изключителна популярност. Първият сингъл от албума, 'Song To Say Goodbye' напомня за ранната работа на бандата и e знак за това какво може да се очаква от целия албум. За настоящата продукция, "Пласибо" се връщат към корените си, разриват наслоените пластове, за да стигнат до същината: че са енергична рок група, уверена в себе си. Те постигат това с помощта на продуцента Димитри Тиковой, който настоява да работят така, сякаш това е техният първи албум и затова трябва да дадат всичко от себе си. Браян споделя: "Искахме написаното да говори само за себе си, вместо да показваме колко сме поумнели и усъвършенствали при използването на студиото. Насочихме се по-скоро към опростените и лесно разбираеми неща".

В резултат, това е не само албумът с най-твърдо и сурово звучене, но и най-човешката колекция на "Пласибо" до днес. В него има разкази за странни хора, които получават халюцинации, защото са забравили да си вземат лекарството ('Meds', в която участва и VV от "Дъ Килс"); за срама от помътнелия поглед, който се отразява в огледалото на банята, на сутринта след наркотично опиянение ('Cold Light Of Morning'); красива, деликатна балада ('Follow The Cops Back Home'); мистериозни, завладяващи песни ('Space Monkey'). Емоционално разказаните истории са свързани със загубата, объркването, отмъщението, любовта и зависимостта.
 


Следващият месец групата стартира световното си турне с рок-фестивал във Банкок и през април се връща във Великобритания. През юни "Пласибо" ще свирят на следните престижни фестивали: на 2-ри, 3-ти и 4-ти юни са в Германия за Rock Am Ring/ Rock Im Park; на 9-ти юни, наред с "Продиджи", ще бъдат хедлайнери на Isle of Wight Festival; на 16-ти юни са на Nova Rock Festival в Австрия, а ден по-късно са в Швейцария за Interlaken Festival. Очаква се скоро да бъдат обявени и датите на концертите им във Великобритания.

"Пласибо" е една от най-успешните британски банди от последните 10 години, с над 1 милион продажби във Великобритания и 6 милиона копия в световен мащаб.

 

Анимато Мюзик/ EMI

Корин Бейли Рей отново
е № 1 във Великобритания


Новото открие на британската музика Корин Бейли Рей отново се върна на върха. Преди две седмици тя дебютира директно на номер 1 с първия си албум "Corrine Bailey Rae", но беше изместена за кратко от соло-проекта на Дейвид Гилмор "On An Island". С това постижение 26-годишната мулатка от Лийдс стана третата изпълнителка през последните 30 години, която застава директно на първото място в класацията за албуми на Великобритания.

Първият официален сингъл "Put Your Records On" също се представя изключително добре - влезе на второ място в чарта за сингли, все още е сред петте най-купувани и освен това седмици наред е най-излъчваният в радиоефира на Острова. Същият успех се очаква и на Стария континент, където вропейските радиостанции през изминалата седмица и вече
е в Топ 5.

Корин Бейли Рей е най-голямата надежда за дебютантка през 2006 г. В традиционното годишно допитване на Би Би Си "Sound of 2006" 100 от най-влиятелните британски музикални журналисти и продуценти я поставиха на първо място като най-обещаващ артист. Преди две години с тази анкета ни "предупредиха" за "Кийн", "Сийзър Систърс", Фифти Сент, "Франц Фърдинанд", "Блок Парти" и "Кайзър Чийфс".
 

Така, както преди време нарекоха Джос Стоун "новата Арита Франклин", така сега за Корин казват, че е "Били Холидей на нашето време". Прибавете към това и малко "Ерика Баду" стил и ще получите приблизителна представа за какво става дума.

Анимато Мюзик/ EMI
 

Copyright © 2004 Nextel